:::: MENU ::::
Posts tagged with: ухажване

Пълната истина за един прекрасен Свети Валентин [2011]

Хах, добре .. заглавието е леко подвеждащо. Прекрасен не напълно за мен, а за получателя на 100% оригиналната ми идея .. хи хи 🙂 Ето за какво става въпрос …

Честно казано колкото и да ме мъчите не мога да се сетя как точно се сетих за тази идея. Спомням си че един ден гледах доставки на цветя в Русе и попаднах на сайта на “Букети Русе”, а следващия ден вече бях измислил основната част. След ден и останалата, а следващите 2-3 дена се бях концентрирал върху детайлите.

И нека предното бъде ретроспекция на целата история ! За разлика от зараждането на идеята, началото е лесно обузначимо във времето. Началото бе 2010-12-22. Поредното събиране на класът покрай новогодишните празници. Както обикновено си бях отчаян … опитах се леко да се надъхам ама .. надъхва ли се Зубито така лесно .. ми не се надъхва. Отидохме на Извора и тъкмо си мислех, че това ще е поредното събиране, купон, дискотека на което ще се скатавам, а после ще съжалявам, че не съм се забавлявал като другите .. когато .. ми видях Ива 🙂 . Хахахах и какво от това .. всеки ден съм я виждал … И какво от това ли ? Ми такова, че нея вечер тя ми подейства като inspiration … Беше различна .. беше накипрена.. миришеше хубаво .. а пък деколтето й ми отвори устата по най-просташкия начин, за който може да се сетите. 1/3 от масата, към моя край, беше притихнала в очакване на поредните мои слова … само и само за да ми слуша простотията и да се чуди – какво става, кой е този ? Ми аз си бях ама не точно 🙂 И така .. простащина след простащина сам аз невярвах, а тя се притесни .. забелязах го .. но простак спира ли се лесно ? Почна музика .. от време на време и някой танцуващ .. после още повече … мина един мъж с рози .. видях розите. Роди се идея – хи хи 🙂 Мина се немина .. всички вече стабилно заредили алкохолорезервоарите си .. танцуващи .. подскачащи и влезе една жена (много възрастна) с рози. Видя младежите и явно осъзна, че сред тях клиенти няма. Аз обаче двуумящ се . .да го направя ли . .да не го ли направя .. един малък жест за да компенсирам предизвиканото неудобство от простак Димитар Първи … И жената излезе. Излезе, но зад нея бях се забързал аз и я настигнах ! Турбо баба беше .. няма шега 🙂 . Питах я по колко са розите и тя ми отговори. Съгласих се и ми подаде една .. за радост всички бяха затворенички (после разбрах защо е по-добре).

Върнах се и с поглед я потърсих. Беше седнала на стола си и неподозираше какво я очаква. Не ме забеляза като минавах покрай нея … хъх, но това ми да де възможност да се намърдам иззад нея и казвайки й “Заповядай” на лявото ухо от дясната й страна изведнъж появи се розата. Усмихна се .. усмихнах се и аз .. другите – спогледаха се. То и аз да имах огледало щеше да се спогледам ама карай :d След което се отдръпнах и си седнах на стола обърнат към нея радващ се на усмивките й :). Мина време , малко явно и пуснаха “Сашо Роман – Мой Ангеле” – бавна песен .. баладна .. като за дървеняци същийй мене! Викам си “ади бе кво ще ти стане .. един танц .. кво толкоз” и набрал смелост, а може би повече инерция отколкото смелост – ръката ми мисля че хвана нейната и тя ме погледна иии трябваше да кажа нещо, а какво по-логично от “Един танц ?”. Хванете се здраво за столовете да не паднете , но тя прие и зарадва се душата ми. И почна танца .. почнахме да си говорим .. почнахме, но освен музиката чуваха се и други звуци. Звуци от човешки гърла .. радостни частливи и пияни .. зяпнали ни и все едно скандиращи нещо 😀 Получи се разговорче .. чувствайки аромата и топлината й, но като всяко хубаво нещо и песента има своя край. Край! Хахахах чакайте бе .. край на песента спокойно .. дишаййййй, народе! Седнах аз, а тя се заигра с други и сякаш бе забравила. Гледах и пиех .. бира коз .. коз бира .. опа .. тва е друга ситуацийка. Пуснаха следващата култува песен “Милионерче”, аз пак реших да се появя покрай другите подскачащо танцуващи хорица и се лепнах покрай Ива, но ето че и тази песен свърши. И тя реши да сяда, но аз не исках. Жалко!, бяха я заболяли бъбреците и трябваше да седне .. седнах до нея и я гледах и ми беше гадно .. исках да направя нещо, но неможех (doh). Още по-лошо .. като с кама прободе настроението ми, сърцето ми… вечерта ми когато рече “Недей  да седиш така до мене, супер е гадно”. Не помня .. оо не помня .. казах ли не казах ли нещо. Обикновено това е момент, който повечето описват с “пречерня ми пред очите”. Помня, че пих .. пих ии се чудех къде да се дяна. Гледах пияни и заляни .. весело подпряни, а мен … нямаше кой да скрий…

Време беше за дискотека. Не ми се ходеше, но принуден бях – мисля че бях обещал на някой питащ .. няма как хъх . Тактично се забавих със събирането на буклуците покрай мене. За да изостана с близначките и казах на Стела да вземе розата, че Ива ще я забрави. Ива каза  нещо от рода на “да бе” и аз може да съм казал нещо такова … обтегната обстановка. И тръгнаха всички .. на групички по двама трима .. кой колкото може към Платиниум. отидохме .. влязохме .. кой с лична карта, кой с мацка под ръка. Поръчахме по бутилчица уиски. И се почна … по едно време близначките си тръгнаха .. режимът пий пий пий от Извора си беше останал и помня само определени неща. Като например, че по едно време се обадих на Стела дали е взела розата. Беше! Хах странно за мен, но май казах на Гюнер да ги пази .. докато се приберат или нещо такова. Помня .. но не точно … 🙂

***

И аз прибрах се .. спах .. не спах .. въртях се .. може би .. след известно време беше време и за училище последния ден. Отидох с бялата ризка и с дънките тоест с дрешките .. напоени с цигарен дим, може би и малко манджа (нз), но и скъсани бяха .. скъсани ама никой невиждаше. Камата студена .. там си седеше. Пробвах се да бъда малко весел, но всички умрели. Не се получава тоя номер драги/а. Много много неговорих с близначките този ден.  Но говорих със Сунай (юнак самотен и много див) докато ми правеше компания към банката. Разказах му какво беше станало и ми речи “не се ядосвай не си заслужават жените “. Що речи ? Незаслужават ? Тъй лиии и въпреки че се съгласих с него .. тогава си оставих едно “но”. “НО” с две главни “Н”-та! Но как тъй не си заслужава да се ядосвам като .. бяха хубави мигове .. хубавите мигове си бяха хубави,а откога не се бях чувствал така ЖИВ! Не помни света .. и аз не помня .. и сърцето ми непомни. А имаше ли нещо за помнене ? И този ден ги изпратих както обикновено .. по пътя видяхме баща им .. заговориха се. Продължихме. По пътя аз избягвах да говоря, но когато се налагаше беше в общи линии на тема “какво ще правим ваканцията” .. ми нищо 😀

***

Мина немина време .. всеки гледа вече към нова година. Някой готвят купон, други като готованци очакват да отидат и да уклепат като свини .. новата си кочинка – добре подредена от домакиня. Дрънци .. 2-3 чаши руйно вино и няма вече украса .. няма вече чистота .. няма вече мисъл има само movement. И така откъснах се от предните дни . .радостни .. нещастни .. в любов обляни .. house mix .. Мина НГ .. минаха и ден дваж и училището ни приветства отново. И ето ги пак – близначките . .тези двете сладурани (chuckle).

***

Беше ден като ден .. борех се с графика си -> 8:10 най-рано да вляза в час. Честно казано за мен не беше трудна задача. Навик беше ама от най-лошите!. Влизам и гледам Стела там, Ива – йок. СТОП! Нещо  намирисва … но не бяха краката ми .. а от  бъдещето намирисваше 😀 GO! Училищния ден мина и замина. Тръгнах със Стела към тях или към нас .. сложно е да се определи – бяхме в една и съща посока, а ти ? Вървяхме си .. и Стела както обикновено супер забавна и изпълнена с енергия се опитваше да изсмуче от мен някоя усмивка или дори шегичка. В един момент ме попита: Харесваш ли Ива ? Лошо … кво да й кажа .. сега .. за съжаление непомня точно какво се случи, но така й не й отговорих. Помня обаче друго! Друг ден и то пак на същия път. Различното беше че Ива беше пред нас със Сунай. Тогава Стела ме пита нещо . .ОФ не помня човек, но си спомням, че думите ми носеха следния смисал “. Да!, е отговора на въпроса, който ми зададе и неполучи отговор. Бързо се сети кой е бил въпроса от миналото и какво значи настоящия ми отговор. Очаквах нз .. очаквах нещо да ми се скара или нещо подобно . абе нещо НО не и .. вий все нея харесвате о_0 Стана ми малко неловко ама кво да прайм. После Стела пусна няколко лафчета, които Ива незагря .. ама не й трябваше .. Стела ми пробваше кръвоностните съдове до какво прединфактно състояние могат да издържат. Ама издържаха ли .. издържаха. Яде ли Стела шамари .. яде .. Доволен: 1001% 😀

***

Случка без точно място във времето. Може би преди горния параграф, но най-вероятно след него. Ива трябваше да отиде на зъболекар в 4 часът (ако се нелъжа). И тъй като чух как Любо я отряза за кафе си викам .. давай . .шанс .. шанс на милион .. и й казах ай на кафе да не се прибираш до вас че после пак да излизаш. И тръгнахме и говорихме и така. Стигнахме до общината където изведнъж видяхме София, ах София ти лоша София .. защо се набута там където не трябваше. Имаше ли нужда да питаш: “Да не Ви преча нещо . .да искате да сте сами”. Земята върти ли се около слънцето ? Аз кух ли съм по принцип или кво  ? Все въпроси с един отговор … отговор, който крещяха очите ми, но никой ни видя ни чу ги! И тръгна наща Софийка с нас .. телефон да си избира .. (tmi). Не стига че провали момента ми навсичкото отгоре ни вкара в сладкарница за непушаци и то .. мн скъпа .. ядох нещо гадно .. тя също, но го хареса о_0 .. Ива пи .. нещо .. май нескафе беше . .Пи нещо .. това е важно .. за пиене да има! Към 15 и 10 .. кажи речи бяхме си изяли .. или изпили нещата .. и не се пуши и кво да прайм. Айде .. на съседното кафе където се пуши и където ги водех докато на някого не му се доядоха пасти. Бам по едно кафе цигарка кафе цигарка .. кеф и радост. София вкара нелегални соленки (chuckle). Изниза се времето и тръгнахме. Изпратихме Ива до зъболекъря и отидохме със Софка в 2-3 магазина за телефони. В единия бяха застанали 3-4 канари .. мутроподобни и я беше страх да влезе, но влезе хахах. Тъкмо тръгнахме да се връщаме и Ива звънна. А Софка се затича към тях за пиш. И така изпратих я до тях. Епа говорихме .. кво да прайм 🙂

***

Не знам кога точно, но реших да поканя близначките на кафе в нас. Стаята беше с нова подредба пък и беше останал малко ликьор или нещо такова за някакъв вид кафе с алкохол. Хей .. трябва и на чай да ги поканя в стил Англия .. Луи 14-ти (дано да има такъв) 😀 Тва е друга тема за бъдещето 🙂 Дойдоха и почнахем да говорим пак .. харесаха стаята .. пихме по една бира .. пуснах уредбата и се затанцувахме. Сетих се .. сетих се отново за Извора .. за танците … гледах Ива как танцува .. и танцувах с нея или поне се опитвах ддзн .. май се получаваше. Чалгата на макс . .градуса на минимум .. танците на дансинга 🙂 И каза Зубри: “Хубаво ми е така”. Хареса му да тацнува с Ива. Хареса му да има компания, с която да танцува .. и танцува .. нооо и това имаше своя край. Вярно не след една песен, а след няколко но края си е край. Пихме кафе. Обаче ликьора се оказа няколко глътки и то за една чаша. Нищо аз и Ива си направихме кафе с уиски. Ива дозираше. Получи се .. не кафе с уиски, а уиски с кафе. Тя не си изпи нейното нито аз мойто. После ги изпих .. но не и тогава. По-добре иначе щеше да има ситуация 😀 Изпратих ги до тях. Гуш и толкоз.

***

Опиянен от радост! Опиянен от …. всичко – думи нямам. Млад Зубримир реши да измисли следващата покана за дома си. Мисли три дена и три нощи и измисли. Ще ги покани за обяд. Речено сторено. Покани ги, но мина известно време преди да дойде време. Беше сряда. Имахме физика и си говорех с Вера как съм поканил близначките. Представи си .. решиха .. тя и деница също да дойдат хах . .аз нямах нищо против .. колкото повече толкова повече веселие 🙂 Близначките щеше да дойдат към 17 часът, а Вера и Деница и Вера тръгнаха с мен към нас. Тръгнаха по пътя .. изпратих близначките до входа им и остайх без да им казвам Вера и Деница и те продължиха да вървят. После ги догоних и им казах че трябва да купя нещо. И ги поведох до цветарската “бутка” до родилното. Взех една роза .. разменихме няколко приказки с разговорливата продавачка. Деница не знаеше и питаше за кого е . .за кого е, но Вера бързо се досети .. после и Деница разбра. И двете бяха много гладни, нооо всички чакаха близначките. Когато те дойдоха тъкмо привършвах със скарата. Ива дойде да ми прави компания и отново приказвахме докато пушеше. Искаше да ми помогне и аз се съгласих без да ме увещава, хих. Дойде и в кухнята за да направим порциите. Направихме ги и ги качихме. Гладниците ги излапаха бързо бързо като че  ли не бяха виждали храна. Като че ли не беше храна, а жълтици в очите на някой алчен  човек. Хапнахме и поприказвахме. Реших, че е време за дискотека. Те нещо неискаха, но бях настоятелен и склониха. Аз отново си затанцувах с Ива без да обръщам много много внимание какво правят другите. Обърнах им гръб даже!, но какво от това :). Песен след песен, чалга след чалга пак дойде краят. Аз пих .. пих много .. много се отпуснах .. пих! Весело ми беше. Исках последната песен да беше онази песен. Коя ли ? “Сашо Роман – Мой Ангеле”. Сещате ли се коя е тази песен . .сещате ли се каква ми беше идеята .. помните ли розата от по-рано. Не ? Да ? Няма значение ето какво имах желание да стане. Да си танцуваме на песента и в края да й подаря розата! Същата песен .. и нова роза. Не е ли … яко ? Да ама не .. много лош момент накрая да я пусна тая песен и не се получи, но пуснах “влез” ..песента в която се пее ‘зек зек дадумле’ хах 😀 Всички станаха, но тази песен не се танцува по двойки нито блус нито нищо такова . тя си е соло танц. Нищо – пак й подарих розата вкрая на песента и тя се зарадва. Пак грейнаха очите й както преди. Пак същата усмивка. Нямаше как .. весело на градус .. доволен веселяк . .реших да ги изпратя. Изпратих ги, нооо не си мислете, че  ни беше скучно :). Бях весел все пак. Целия квартал чу пискливия ми глас и разни други мурафети 🙂 Гуш и край!

***

Исках пак, исках още . .исках отново и отново .. вечно! Нова идея: кино следобед. Да дойдат и да гледаме филм с пуканки. Казах няколко пъти на Стела, но все нямали време все ще видим. Изнервих се. Трезвото ми мислене изчезна ядосах се и както обикновено .. дотолкова им се изнервих че спрях да им говоря. Е не точно но определено се държах страшно студено. Студено като оная кама онази вечер! Хладнокръвна и безжизнена. Все ме питат какво ти има .. защо се държиш така, а аз все нищо ми няма .. всичко е ОК. Но това нетрая дълго. В един момент ми мина. Ива беше Ива .. да й се сърди човек .. колко да й се сърди. Между временно я следях с поглед междучасията. Гледах я какво прави, с кого говори  и по какъв начин комуникира. Нещо ми направи впечатление. Мартин! Твърде много време му отделяше на фона на всички други. Твърде много докосвания, прегръдки и така нататък. Ахааа нещо намирисва! Говорих с Любо и картинката ми се изясни. Оказа се, че Мартин миналата година си е падал по Ива и всички са знаели . .без мен естествено .. мен ако нещо не ме интересува обикновено пропускам слуховете и т.н. Всички са знаели без нея самата .. ахаааа ясноо .. успокоих се малко, НО и честно казано загубих надежда. Квото и да си говорим Мартин е по по по почти във всичко. Факта че той не бе успял да привлече вниманието й за мен си беше като знак. Ако шанса на Мартин е много по-голям и все пак е претърпял неуспех, то твоя никакъв  шанс … няма шанс ? Логика – желязна. Следващите дни се бях позамислил. И честно казано направо се отказах. Даже си го казах на Любо – няма смисъл да се ядосвам, а пък и той не ми попречи да се откажа.

***

Честно казано колкото и да ме мъчите не мога да се сетя как точно се сетих за тази идея. Спомням си че един ден гледах доставки на цветя в Русе и попаднах на сайта на “Букети Русе”, а следващия ден вече бях измислил основната част. След ден и останалата, а следващите 2-3 дена се бях концентрирал върху детайлите.

Наближаваше Свети Валентин. Прибирах се от училище и идеята ми дойде. Беше минала грипната ваканция. Втората ми роза вече беше увяхнала, а най-вероятно и хвърлена. И имах право на избор – да й подаря още една роза или да й поръчам букет и той да е анонимен. Тоест нека да му се радва, но .. да не знае от кого е :). Реших да е второто! Разгледах сайтовете и си харесах букет. Обаче кой да й го даде така че да остана в анонимност и О чудо! Вера ми поиска пари назаем … дадох й й казах че ще искам услуга .. и ще й пиша по-късно – ОК. Същия ден й писах и абстрактно й казах ако ти дам нещо, което да дадеш на трети човек който съм избрал, но без да му казваш че съм .. та тоя третия да го даде на четвърти .. ще го направиш ли ? АХА .. ако не сте разбрали – НОРМАЛНО и Вера не го разбра. Тук искам да отбележа, че Вера щеше да се съгласи и без това с парите, но така поне имах повод да я моля за такова нещо 🙂  както и да е не е важно! Обясних и по-конкретно. Ако поръчам букет й и го дам да го даде на някой – Миро, Ралка или някой друг и да им заръча да дойдат в нас час и да го дадат ама без да знаят че съм аз… и същевременно ако те се изпуснат всичко да опира до Вера. Вера е като “firewall”. Тя каза добре. Непита за кого е и и се излигавих .. “добре, че непита най-важния въпрос (whew) – За кого е” . .Досетливо е момичето и каза – “знам за кого е” :))). Всичко добре всичко нормално 🙂

***

Беше ден за кафе! Грееше слънце .. птичките пееха. Не ме свърташе и поканих Дон Сим на кафе. Тя се съгласи и се уговорихме .. отидохме на Златните рибки .. както обикновено: “кафе с бисквитка”. Ако няма бисквитка нестава, хих 🙂 И почнахме да разговаряме наляво надясно .. какво ново. Аз се похвалих за книгата, която си бях купил в час по Руски: “How to make Someone Fall In Love for 90 Minutes or less”. На тръгване започнах да й разправям какво подготвям на Ива. Това беше ранна “версия” . .за анонимния букет. За това че не искам да се разбира от кого. Дори да се зарадва малко, че някой я оценява – това ми стига . .само да го видя .. да й видя усмивката .. грейналите очички и т.н. 🙂 Разделихме се и аз тръгнах към нас. По пътя мислех, защо пък  трябва да съм анонимен . .защо пък да не съм по директен . .защо пък да й организирам най-невероятната изненада/ситуация, която надявам се е имала и ще има завбъдеще по по по най от тази. И се замислих. За 20 минути колко да измисля 🙂 Но го измислих. Щеше да има и кутийка и бонбон в кутийката. Да не забравим и картичка, която да води до кутийката с бонбона. А какъв бонбон. Най-уникалния, най-хубавия .. този който заслужава. Оригинални бонбони Моцарт купени от Унгария .. като всичко друго и българските Моцарт се различаваха от оригиналите си. Обаче тя щеше да се сети. Доколкото съм запознат само аз впоследно време съм й пращал цветя. Решението дойде наготово от съдбата! Имаха рожден .. двете сладурани имаха рожден ден на Свети Валентин – so cute ??? Идеята е проста: още първия час Ива щеше да получи третата си роза от мен. След което ще имам база да отричам и да изляза от подозрение. Подозрения .. база за отричане, но защо ? Нали исках да се разкрия. Хах .. ето я истината. Торбичката с бонбона щеше да бъде поверена на Вероника, която да я пази .. наистина .. въпреки че се очакваше да я пребиват много! И Ива щеше да я получи от нея наследващия ден. Защо ли ? Кому бе необходимо такава разтегливост във времето ? Идеята го изискваше. Всичко бях измислил. Цял ден предположения, нервност, любопитство от кого е букета, а торбичката. Какво има в торбичката ? Кой е човека ? Споделих идеята си с Митьо, с Вера .. харесаха я …. надъхах се.

***

Ден Петък. Ден за поръчки покупки. Последни подготовления. Него ден се успах и пропуснах първия час, но се обадих в цветарския магазин дали ще могат да доставят букета в 9:30 на 14-ти. Казаха-ок и се уговорихме по-късно да мина през павилион 13 пред Операта. Павилионите пред операта бяха цветарски.Където и да погледнеш все цветя! Отидох на училище за 4-тия час (след голямото междучасие) и пак .. ЗАКЪСНЯХ! нормално .. 5 минути 😀 Нямах търпение да свърши деня и да отида на покупки. Помня .. и как няма да помня .. стана чудо 🙂 Влязохме в стаята по БЕЛ и имаше много дечурлига, които имаха час по изобразително – отидох отзад на прозореца докато изчакам лапито от моя чин и уж почнах да чета .. тогава тя .. Ива .. дойде .. и ме попита “Не ти ли се пуши?”. А аз “Не, защо ?”. Тя “Да излезем навън”. Само докато го каже .. вече бях съгласен и се запътих .. оставих раницата на първия свободен чин .. извадих си портмонето тъй като трябваше да си купя цигари и тръгнах без да му мисля колко много щеше да закъснеем! Излязохме .. купих си цигари и отидохме наслънце за да изпуша една.  Говорихме .. беше приятно .. лазурното небе галеше лицето й, косата й .. леки отблясъци в очите й. Слънцето беше моя приятел! Нещо подобно се повтори и следващите междучасия. Вече бях убеден .. трябва да го направя . .целия план цялата схема .. трябваше да се изпипа .. изпълнението трябва да е перфектно! .. без място за грешки и импровизации!

Даскало свърши. 9-тия час свърши! Тръгнах към центъра. Първо поръчах букета като бях предупреден, че не е сезона на лилиумите и може да не го донесат, но с уговорката че ако сложат достатъчно голяма и хубава роза и букета изглежда добре .. също съм съгласен. Всичко точно. Обадих се на Вера да й кажа й да я питам за кутийка и картичката. Препоръча ми бижутерски магазини за кутийката и книжарници за картичките. Тъкмо свих по центъра покрай магазина на Глобул срещу Съдебната палата и се натъкнах на двете сладурани завръщащи се от зъболекар. Стела беше наясно какво точно правя и ми задаваше неудобния въпрос какво правя. Аз измърморих нещо. Тя пита “Изпраща Софка, а ?” и аз подлъган доверчиво “дааа” .. “дааа ама софка си тръгна по-рано” … Сръчках Стела за “поущрение” в тази посока. Както и да е поутекоха се нещата и си заговорихме за нормални теми. реших да ги изпратя и после да се върна да си свърша работата. Речено сторено. Изпратих ги до тях .. без гуш дори .. бахти къде ми беше ползвата ама кво да правим. Мухахах Стела пусна един лаф, който Ива трудно би разбрала. “Че нямала да направи това нещо дори за любимия си …. (пауза) дори и за Ива няма да го направя” – става  въпрос за изпращането и връщането ми към центъра с пълна раница за да доизпълня покупките. Върнах се и магазин след магазин за сувенири и бижута – отчаях се! Обиколих 100 пъти центъра и почна да става тъмно иии видях я! Не беше кутийка, а торбичка, която с връвчица се стягаше. Приличаше на някакси кожена. Взех жълта. Защо жълта ли ? Не защото й е любим цвят, не защото ми е любим цвят, не защото беше модно. Жълтото се набива на очи. Като видиш нещо жълто погледа ти се спира на него. Жълтото е ярко … слънчево … дразнещо .. 🙂 Взех и тръгнах за картичка. Обадих се на София, за да я питам къде има картички . .ама точно място, че стана вече 18 часът – тъмно и магазините щяха да почват затварянето си за деня! Насочи ме към точното място – Пингвините в Ройала. Каза ми че са долу. Тук ще спомена, че отпреди исках да ги посетя .. и да видя как е атмосферата. Бива. Лепнах се на големите картички. За радост нямаше нищо, което да ме интересува, но ме насочиха към едни малки картички, които ми харесаха. Не се бях замислял за малка картичка. Малките картички по-добре се вписват в букета. Взирах се и се  чудех коя точно. Имаше 2 със сърчица и 2 със цветя  – взех тази с най-много сърчица 🙂

Доволен от покупките. Огладнял. Похарчил последните си пари. Тръгнах към нас. Имах за една баничка еййй да ям иначе щеше да съм умрел по пътя. Хапнах .. изпуших една по пътя. Прибрах се и краката ми си починаха 🙂

***

Събота и Неделя. Два дълги дни. Това бяха 12 и 13 Февруари 2011. Два дни, през които ставах с мисълта за изненадата .. за Ива и постоянно си повтарях цялата “схема”. Стъпка по стъпка. Кое след кое. По какъв начин ? Реакциите на хората. Чувствата, които биха последвали от всяко едно нещо. Неделя реших да измисля текста на картичката. Признавам си! По-голямата част от текста го намерих в интернет, но 4 часа се занимавах за попадна на подходящия. Както следва:

Бъди все така красива, весела, игрива!
Бъди винаги засмяна и в искри обляна!
Бъди нежна и добра и се отдай на любовта [с мен] !
Това в квадратните скоби е леката моя добавчица. В интерент има толкова много тъпи, блуткави и изтъркани пожелания! Дори намислих, кой ще ми е “писар” – Миро горкия, но неговото вербуване в схемата отложих за Деня. Деня с главно Д и още по-главно Я. Него ден ми хрумна и идеята за “Вълшебния бонбон”, която гласи следното. Освен бонбон, в торбичката, ще сложа и една бележчица с мой почерк (грознопис) със следния текст, чието измисляне ми отне скромните 5 минутки и беше перфектен – без редакции! Ето го й него:
Това е “вълшебен бонбон”, а вълшебството се крие сред съставките – шоколад, марципан и  капка любов.
Изяж го бавно и дано ти достави удоволствие, защото това е вкусът на любовта 🙂
Nice, aa ? От кой ли филм беше това (найса, не текста). Нея вечер много цигари .. много чалга .. много страх .. много притиснения да не се обърка нещо. Много и учих .. четох на Йордан Йовков максимално повече произведения така че по-бързо да минава времето.

***

Големият Ден. Тази сутрин бе 14 Февруари 2011. За повечето хора денят започна като всеки друг. За повечето влюбени денят започна с любопитство какво готви любия им. За мен деня започна странно. Странно бе чувството. Смесица между притиснение, страх и любов [3 в 1]. Денят беше започнал и за цветарския магазин с моя букет! Рано рано някой го беше направил и рано рано някой го беше взел за доставка. Беше започнал и денят за майката с бебето си – извела го на разходка. Беше започнал денят дори и за пияниците от кръчмите, които усетили слънчевите лъчи се размърдват. Беше започнал денят и за бездомните кучета чакащи покрай кофити за буклук. ДА ТОВА БЕ ДЕНЯТ!

Хо хо хооо .. закъснях. Към 8:10 бях в училище с две премръзнали ръце за да мъкна розата. Преди да вляза в стаята видях Венци, който влезе пред мен .. обаче аз бързайки да подаря розата забравих да затворя вратата и Венци се обади .. “ей, вратата” .. върнах се за вратата. Тук стана една ситуацийка такава ама забаввно се измъкнах. Малко глуповати неща може да съм казал, ноо тя се смееше, а другите си мълчаха .. Стела играеше добре ролята си на пренебрегнатата сестра. И така .. всичко започна.

Часът свърши. Първо междучасие. Време е за работа! Отивахме към ИТ кабинетите за да уговорим хлапето и госпожите. О какъв късмет. Оказа се че Дон Сим има час с хлапето което ни трябваше. 8″В” клас Момчил (втора група).. Като разбрах това отидох да говоря с Дон Сим. Тя каза – ок. Написах и една бележка с инструкции. Кой кабинет. Първо хлапето да пита за Стела, а момичето до Стела е Ива. Защо първо Стела ? И тук има умисъл 🙂 Както предполагам вече сте забелязали – всеки детайл бе внимателно проучен и обмислен! Стела … защото Стела си има приятел .. защото хлапето влиза с букет .. защото първначалната реакция на въпроса 2+2 е 4 . .също така й на ситуацията в която някой влиза с букет и пита за друг някой с приятел/приятелка. Автоматично всички свързват нещата и си викат яснооо.. Яснооо ама дрънци! Хлапето трябва да отиде при Ива й да й даде букета, а също така и да си прочете картичката, след което да даде торбичката на Вероника (избрана случайно) със заръката да я даде на следващия ден! И така .. написах обясних и времето свърши .. тъкмо отидох до стаята на Миро и видях че Начев се задава. Отбой! Върнах се в стаята.

В стаята тъкмо беше влязал господина и всички се кротваха. Любо ме посрещна с: “Всички вече знаят, че харесваш Ива”. Това имаше нож с две остриета вкрайна сметка 🙂 Часът започна. Към 9:20 телефонът ми звънна и аз с чантичката си излязох да взема букета. Еййй шъъ .. ако някой пита – говорел съм по телефона нали знайте .. да не се издадете 😀 😀 :D. Оставих букета и торбичката в хранилището по ИТ при Бобева.

Междучасие второ и последно! Сега или никога или всичко е готово или всичко се проваля. Намерих Миро и го уговорих за “писар”. В хранилището – написа картичката и с много благодарности го отпратих поживо поздраво. Дообясних на Дон Сим – отново. Поставих картичката в букета и се върнах в час. Започна жестокото чакане!!! Чакането ме убиваше. Минута след минута .. миг след миг .. бях натръни! Лапито .. ще се издъни ли .. няма ли .. ще дойде ли .. какво става .. защо го няма още (tmi). И ето знак .. усетих че идва. Беше видно по хората решили в един момент да отидат до тоалетната, а след  това бързо върнали се в стаята .. усмахнати гледащи мен (митьо). Любо също се усети…. Аз вече бях полуумрял какво става .. ще си изиграя ли ролята .. лапито ще се справи ли .. гледах как вратата се отваря и хиляди мисли преминаваха през съзнанието ми … И Момчил се появи!

Не го познавах, но нямаше кой друг да носи букета ми – хахаха. Пита за Стела. Обърнах се, но стела беше на задния чин до мартина (tmi) .. Мартина .. ужаст втори туш .. момичето до стела .. мартина .. удар .. туш .. права линия .. Но господина гаврейки хлапето, коя е тая стела и кво става .. Стела се обади и каза че е тя .. аа а Стилиана .. хах .. 🙂 .. И тя се примести на мястото си. Явно се усети! (whew) Хлапето подаде букета на Ива .. и всички туш ..хлапето се насочи към Вероника .. даде й торбичката и се изниза. Но Ива не видя торбичката! И прочете картичката .. и почна да търси торбичката 😕 .. Любо се обади че е между краката на Вера. Малко по късно се разбра каква е работата и Ива се лепна за Вера, която пазеше с последни сили торбичката. Пацо я взе и я спаси. Той вече беше също в схемата. В цялата тази суматоха откъм редицата към прозореца Пресо и други мятат ръце в недоуумление аз ли съм или не. Хах .. метнах ги с моята могъща актьорска игра! Дори в пушалнята не им казах. Дори незнаех че Пацо знае. Когато тръгнахме към даскало аз дръпнах напред и Пацо след мен казвайки тихо .. “знам че си ти .. много добре си го измислил” … “мерси”. А как се намеси Пацо ? Не знам точно . .Вера е по-наясно , но тъй като един два дена се лигавиха с Ива тя имаше подозрения, че е той, а пък той .. на него му дай актьорско майсторство .. изигра си ролята! Въпреки че .. изнервуииии мен .. защото гледах как се закачаше с него .. как беше близо до нея .. как усещаше допира й от време на време .. как се смееше . .тя на него той на нея БУФ БУФ БУФ :@ :@ :@. Но няма как .. Идеята беше моя .. трябваше да се примиря със ситуацията… намеся ли се .. можеше да се усети хх 🙁 грррр

И така час след час .. нов и нов човек дочуваше от съседен, че аз съм “тайния” в цялата история докато накрая неостанаха една шепа хора невежи и  невинни 🙂 Една шепа хора, сред които беше и Ива. И така до края на деня .. на учебния ден. Има още. Не може това да е края .. такава история трябва да има за край .. най-верояно грандиозен провал 😀

***

След училище си тръгнах с Ива и Стела. Тръгнахме към Ройала, защото Стела трябваше да разгледа да не би случайно да си хареса подарък за Любо (нейния Любо). Не си хареса нищо конкретно и тръгнахме . .кой към тях кой да изпраща други хах 😀 Изпратих ги до утях и пак гуш и толкоз. ОПАА опа опа хайде опа опа .. забравих нещо много важно! (най-вероятно го преекспонирам в контекста на нещата ама отнемете ми и тая радост и ТУШ) Докато бяхме в Ройала и чакайки Стела да разгледа един магазин .. Ние чакахме пред магазина и си говорихме. Забеляза, че е прекършила розата и тя е клюмнала. Гледах я й й се радвах как миришеше розата и всеки път все по дълбоко и всеки път все повече се опитваше да помирише от нея и все беше тъжна .. розата се беше прекършила. Казах й нещо от рода на “Кво толкоз, нали в другия букет имаш пак роза .. радвай се на нея”, а тя “Ама тая е от тебе” (или нещо подобно) ….. стана ми драго и същевременно кофти , НО почти веднага измислих какво ще правя наследващия ден така че да я зарадвам и да не съжалява за случайно прекършената роза.

Прибрах се и принтирах една снимка на Стела, която щеше да е част от подаръка й за нейния Любо. Занесох снимката до тях. Те щяха да ходят към баба им да я видят пък и тя тях за рд-то им 🙂 Докато чакахме Ива и баща им да слязат . Стела имаше достатъчно време да сподели вътрешна информация дали все още не е наясно от кого е … кво са казали техните … прави ли тъжни физиономии за розата. Тогава дефакто разбрах, че и двете си падат по рози и… ясно Ви става. Оставам настрана факта че по няква случайност съм нацелил цвете, но най-вероятно й е кофти и аз й викам спокойно . .сега ще й взема още една роза за утре .. измислил съм го споко .. и тъкмо слязоха. Беше се накъдрила (Ива). Но бързаха и докато се осъзная едва казал здрасти и вече и двете бяха се затичали към колата и така никакво остана. Нищо .. комплимента за къдравото по СМС го пратих … 😀  Кат съм толкоз просТ . . тъй ..

Отидох за нова роза и разказах какво е станало на цветарката ййй на нея й стана малко кофти и ми пусна розата на цена от вчера и подарък панделка .. их их .. не е ли късмет това и доброта и т.н. не че имаше значение цената .. камоли панделката хих 🙂

***

Прибрах се и почнах да мисля за следващия ден. Почнах да пиша и това .. почнах да го пиша .. И започнах да го пиша някак увлекателно .. показах го на София, Вилито и Митьо … и Виктория .. и всички се улисаха в приказките ми . .в историята ми . в начина . в детайлите .. Всеки чакаше новата порция редове изписани все така увлекателно и все пак разказващи 99% истина. Зарадвах се .. и продължих да пиша. Пиша вече над 6 часа. Пиша го и нечувствам умора. Ето 3:11,а ми е свежо .. 3:11 а трябва да се изкъпя .. да си изгладя ризката … да се стегна максимално .. да се успокоя – най-важното. Да напиша бележката, която ще добавим сутринта в торбичката.

Едва ми стигнаха около 5900 думи за да разкажа историята. Много неща съм забравил. Някои подробности съм изпуснал .. други съм поукиприл за да се получи по-интересно, но един въпрос логичен изниква. Има ли смисъл да го пиша ? Какво от това ако всички са харесали идеята .. изненадата ? .. Включили се .. и си мълчали . малко аплаузи по Зубримиров адрес че се е сетил . .че го е измислил.. че и в такива подробности .. . има ли смисъл всичко това ?  Има ли смисъл ? Няма смисъл никой да го хареса или разбере, ако точно един човек не го хареса и го отхвърли и то не кой да е човек а един точно определен до последния атом на ДНК-ато си , а именно Ива. Ако Ива не го хареса .. не го оцени .. тогава кво ми пука че всички други се кефят … това е като халостните патрони. Патрони ама само гърмят .. също и това .. Всички са “гърмежа на патрона” . .самото име “патрон”, но ако никой нерани .. как може въобще “патрон” да се нарече.

Това е това е всичко известно и неизвестно за сега .. Всичко или нещо .. руска рулетка .. И питам аз сега .. Иването .. какъв точно ще бъде краят .. Какви ще са последните думи написани в тази история.. за някого забавна, за другиго тъпа, за трети така романтична, а за човека който е недоуценен … всичко за което би заменил всичко което има.

Е ? Какво ще бъде ?

Водка с утеха от приятел или страст на кристали ?

***

Това бе денят на финалната сцена. Всички затаили дъх .. чакат!

Почти не съм спал и не съм ял. Дремнах около 30 минути, след което трябваше да се къпя, да си огладя ризата и да се наглася. Много ясно, че закъснях и то цели 20 минути. Оставих розата, до края на часът, в хранилището по ИТ.

Първият час свърши. Аз се изнизах първи, а Вера е дала торбичката на Ива. По това време аз бях навън и чаках Любо да си изпуши цигарата. И така .. изчаках всички да слязат във фитнесът. Взех розата .. броих до три (chuckle) и слязох.

Честно казано -> точно този момент не знам как точно да го опиша, но резултата е следния. Да не съм очаквал нищо повече от приятелство. Странното е че като я питах “Значи ме режиш ?”, а тя “не, ама неочаквай нищо повече”. ТУШ! Тва има две тълкования. Първото е че идиотите преди като им кажеш че ги режиш -> спират да ти говорят и ти се сърдят ? Второ тълкование – само приятели, ама може да си продължиш с цветята и жестовете о_0. Да да …. Не й се ядосах, а просто й дадох да прочете това (без този ден).

Яд ме е за друго! Че се постарах да й дам няколко варианта, по които да ме отреже и то “невинно” -> бонбонът, пък “водката с утеха” също .. след като го прочете, а тя не . и не .. по нейния си начин. Толкова ли не можа да се включи в ситуацията .. [не го обясних добре, но се надявам да схванахте основната идея].

Учебният ден се изниза. След даскало заведох София и Вероника за по едно кафе с бисквитка. За моя сметка .. като целта беше .. лека благодарност основно към Вера, че се намеси в схемата.

Кафето също мина. Без да искам изпратих Вероника до утях си :D. По пътя и разказах за какво се разказва в книжката “How to … fall in love…”. Във входа й и разказах кво ми беше казала Ива и че не се ядосвам или нещо. Поговорихме си и за други неща свързани с темата. Аз се стоплих, че ми замръзна главата от студ. След 10-15-20 минути й казах чао и се прибрах.

***

КРАЙ!, но без край … 🙂