:::: MENU ::::

Смях като за последно с Vivacom ADSL

Хах, днес вярно е първи април, но неочаквах да се смея от толкова рано  :).

Въпреки датата едва ли системата на Vivacom е решила да се шегува  – информацията би трябвало да е вярна.

Решавам да проверя един телефонен номер дали е на виваком и се сещам, че ако е на виваком то като проверя дали има възможност за ADSL ще ми каже – има, няма или че номера не е вивакомски.

Проверих го .. после се сетих че то това заведение има и уифи рутер от виваком и нямаше смисъл въобще да проверявам за служебния им телефон. Това как да е.

Решавам да проверя какво ще каже за нашия домашен телефон системата – може ли ADSL или не може ?

Проверям и …

За съжаление интернет VIVACOM Net не може да се ползва за телефонен номер 082 249579

Ние подобряваме нашата национална мрежа възможно най-бързо, за да отговорим на нарастващото търсене на интернет VIVACOM Net.

Моля въведете Вашия имейл адрес по-долу и ние ще Ви уведомим веднага, когато интернет VIVACOM Net е наличен във Вашия район.

о_0 .. Муахаххахахахахахахахахаххахахахах 😀 😀 😀 😀 😀 😀

Да ама аз имам и даже си плащам месечни такси !!!!!!!! И сега какво това не е ли едно признание, че виваком нямат техническа възможност да ми доставят услугата, за която си плащам и по силата на общите условия би трябвало веднага да ми прекратят договора независимо дали срока е изтекъл или не е ?

За радост .. това е последния ми месец с ADSL-а на виваком .. по принцип . така или иначе. Фрапиращото е че обеснявайки, че нямаме телефон от 5-6 месеца вече и затова искаме и да го закрием .. консултанта в магазина ми предлага пакет телефон + ТВ .. тоест да запазим неработещия домашен телефон за да ползваме ТВ с отстъпка о_0 . Ти луд ли сиииии ? Най-малкото този домашен телефон по принцип едва ли се ползваше, а ако случайно ми се наложи да говоря с толкова много домашни телефони винаги мога да си добавя екстра към мобилния план и за 5 лв да имам 3600 минути към Vivacom Fix …

Ето и две доказателства:


Услуга за “photo hosting & albums” ?

Привет, от няколко дена вече снимам с Nikon D5000 и вече се интересувам какво да използвам за да споделям снимките си 🙂 .
Трябва ми услуга с възможно най-много storage дори и да е платен :). Примерно цените на Flickr – 24$ на година за неограничено пространство ми се струва прилично. От друга страна пък Google Picasa предлага 20гб за 5 долара на година, като пространството може да се използва и за други услуги, но все пак има ограничение от 20 гб, а следващата оферта е 20$ за 80гб.
Какво ще препоръчате ? Трябва ми за да качвам снимки и същевременно ако имам някакви лични албуми да имам контрол кой да ги разглежда. При Flickr ме притеснява това, че има фиксирани опции – всички, аз, приятели, семейство. При Picasa има стандартните опции – аз, хората с линкът или всички.
Моля, в коментарите да си кажете мнението .. да препоръчате нещо .. или дори да ми разясните за някоя тънкост за правата при Flickr, ако не съм ги разбрал добре.
Е?


Пълната истина за един прекрасен Свети Валентин [2011]

Хах, добре .. заглавието е леко подвеждащо. Прекрасен не напълно за мен, а за получателя на 100% оригиналната ми идея .. хи хи 🙂 Ето за какво става въпрос …

Честно казано колкото и да ме мъчите не мога да се сетя как точно се сетих за тази идея. Спомням си че един ден гледах доставки на цветя в Русе и попаднах на сайта на “Букети Русе”, а следващия ден вече бях измислил основната част. След ден и останалата, а следващите 2-3 дена се бях концентрирал върху детайлите.

И нека предното бъде ретроспекция на целата история ! За разлика от зараждането на идеята, началото е лесно обузначимо във времето. Началото бе 2010-12-22. Поредното събиране на класът покрай новогодишните празници. Както обикновено си бях отчаян … опитах се леко да се надъхам ама .. надъхва ли се Зубито така лесно .. ми не се надъхва. Отидохме на Извора и тъкмо си мислех, че това ще е поредното събиране, купон, дискотека на което ще се скатавам, а после ще съжалявам, че не съм се забавлявал като другите .. когато .. ми видях Ива 🙂 . Хахахах и какво от това .. всеки ден съм я виждал … И какво от това ли ? Ми такова, че нея вечер тя ми подейства като inspiration … Беше различна .. беше накипрена.. миришеше хубаво .. а пък деколтето й ми отвори устата по най-просташкия начин, за който може да се сетите. 1/3 от масата, към моя край, беше притихнала в очакване на поредните мои слова … само и само за да ми слуша простотията и да се чуди – какво става, кой е този ? Ми аз си бях ама не точно 🙂 И така .. простащина след простащина сам аз невярвах, а тя се притесни .. забелязах го .. но простак спира ли се лесно ? Почна музика .. от време на време и някой танцуващ .. после още повече … мина един мъж с рози .. видях розите. Роди се идея – хи хи 🙂 Мина се немина .. всички вече стабилно заредили алкохолорезервоарите си .. танцуващи .. подскачащи и влезе една жена (много възрастна) с рози. Видя младежите и явно осъзна, че сред тях клиенти няма. Аз обаче двуумящ се . .да го направя ли . .да не го ли направя .. един малък жест за да компенсирам предизвиканото неудобство от простак Димитар Първи … И жената излезе. Излезе, но зад нея бях се забързал аз и я настигнах ! Турбо баба беше .. няма шега 🙂 . Питах я по колко са розите и тя ми отговори. Съгласих се и ми подаде една .. за радост всички бяха затворенички (после разбрах защо е по-добре).

Върнах се и с поглед я потърсих. Беше седнала на стола си и неподозираше какво я очаква. Не ме забеляза като минавах покрай нея … хъх, но това ми да де възможност да се намърдам иззад нея и казвайки й “Заповядай” на лявото ухо от дясната й страна изведнъж появи се розата. Усмихна се .. усмихнах се и аз .. другите – спогледаха се. То и аз да имах огледало щеше да се спогледам ама карай :d След което се отдръпнах и си седнах на стола обърнат към нея радващ се на усмивките й :). Мина време , малко явно и пуснаха “Сашо Роман – Мой Ангеле” – бавна песен .. баладна .. като за дървеняци същийй мене! Викам си “ади бе кво ще ти стане .. един танц .. кво толкоз” и набрал смелост, а може би повече инерция отколкото смелост – ръката ми мисля че хвана нейната и тя ме погледна иии трябваше да кажа нещо, а какво по-логично от “Един танц ?”. Хванете се здраво за столовете да не паднете , но тя прие и зарадва се душата ми. И почна танца .. почнахме да си говорим .. почнахме, но освен музиката чуваха се и други звуци. Звуци от човешки гърла .. радостни частливи и пияни .. зяпнали ни и все едно скандиращи нещо 😀 Получи се разговорче .. чувствайки аромата и топлината й, но като всяко хубаво нещо и песента има своя край. Край! Хахахах чакайте бе .. край на песента спокойно .. дишаййййй, народе! Седнах аз, а тя се заигра с други и сякаш бе забравила. Гледах и пиех .. бира коз .. коз бира .. опа .. тва е друга ситуацийка. Пуснаха следващата култува песен “Милионерче”, аз пак реших да се появя покрай другите подскачащо танцуващи хорица и се лепнах покрай Ива, но ето че и тази песен свърши. И тя реши да сяда, но аз не исках. Жалко!, бяха я заболяли бъбреците и трябваше да седне .. седнах до нея и я гледах и ми беше гадно .. исках да направя нещо, но неможех (doh). Още по-лошо .. като с кама прободе настроението ми, сърцето ми… вечерта ми когато рече “Недей  да седиш така до мене, супер е гадно”. Не помня .. оо не помня .. казах ли не казах ли нещо. Обикновено това е момент, който повечето описват с “пречерня ми пред очите”. Помня, че пих .. пих ии се чудех къде да се дяна. Гледах пияни и заляни .. весело подпряни, а мен … нямаше кой да скрий…

Време беше за дискотека. Не ми се ходеше, но принуден бях – мисля че бях обещал на някой питащ .. няма как хъх . Тактично се забавих със събирането на буклуците покрай мене. За да изостана с близначките и казах на Стела да вземе розата, че Ива ще я забрави. Ива каза  нещо от рода на “да бе” и аз може да съм казал нещо такова … обтегната обстановка. И тръгнаха всички .. на групички по двама трима .. кой колкото може към Платиниум. отидохме .. влязохме .. кой с лична карта, кой с мацка под ръка. Поръчахме по бутилчица уиски. И се почна … по едно време близначките си тръгнаха .. режимът пий пий пий от Извора си беше останал и помня само определени неща. Като например, че по едно време се обадих на Стела дали е взела розата. Беше! Хах странно за мен, но май казах на Гюнер да ги пази .. докато се приберат или нещо такова. Помня .. но не точно … 🙂

***

И аз прибрах се .. спах .. не спах .. въртях се .. може би .. след известно време беше време и за училище последния ден. Отидох с бялата ризка и с дънките тоест с дрешките .. напоени с цигарен дим, може би и малко манджа (нз), но и скъсани бяха .. скъсани ама никой невиждаше. Камата студена .. там си седеше. Пробвах се да бъда малко весел, но всички умрели. Не се получава тоя номер драги/а. Много много неговорих с близначките този ден.  Но говорих със Сунай (юнак самотен и много див) докато ми правеше компания към банката. Разказах му какво беше станало и ми речи “не се ядосвай не си заслужават жените “. Що речи ? Незаслужават ? Тъй лиии и въпреки че се съгласих с него .. тогава си оставих едно “но”. “НО” с две главни “Н”-та! Но как тъй не си заслужава да се ядосвам като .. бяха хубави мигове .. хубавите мигове си бяха хубави,а откога не се бях чувствал така ЖИВ! Не помни света .. и аз не помня .. и сърцето ми непомни. А имаше ли нещо за помнене ? И този ден ги изпратих както обикновено .. по пътя видяхме баща им .. заговориха се. Продължихме. По пътя аз избягвах да говоря, но когато се налагаше беше в общи линии на тема “какво ще правим ваканцията” .. ми нищо 😀

***

Мина немина време .. всеки гледа вече към нова година. Някой готвят купон, други като готованци очакват да отидат и да уклепат като свини .. новата си кочинка – добре подредена от домакиня. Дрънци .. 2-3 чаши руйно вино и няма вече украса .. няма вече чистота .. няма вече мисъл има само movement. И така откъснах се от предните дни . .радостни .. нещастни .. в любов обляни .. house mix .. Мина НГ .. минаха и ден дваж и училището ни приветства отново. И ето ги пак – близначките . .тези двете сладурани (chuckle).

***

Беше ден като ден .. борех се с графика си -> 8:10 най-рано да вляза в час. Честно казано за мен не беше трудна задача. Навик беше ама от най-лошите!. Влизам и гледам Стела там, Ива – йок. СТОП! Нещо  намирисва … но не бяха краката ми .. а от  бъдещето намирисваше 😀 GO! Училищния ден мина и замина. Тръгнах със Стела към тях или към нас .. сложно е да се определи – бяхме в една и съща посока, а ти ? Вървяхме си .. и Стела както обикновено супер забавна и изпълнена с енергия се опитваше да изсмуче от мен някоя усмивка или дори шегичка. В един момент ме попита: Харесваш ли Ива ? Лошо … кво да й кажа .. сега .. за съжаление непомня точно какво се случи, но така й не й отговорих. Помня обаче друго! Друг ден и то пак на същия път. Различното беше че Ива беше пред нас със Сунай. Тогава Стела ме пита нещо . .ОФ не помня човек, но си спомням, че думите ми носеха следния смисал “. Да!, е отговора на въпроса, който ми зададе и неполучи отговор. Бързо се сети кой е бил въпроса от миналото и какво значи настоящия ми отговор. Очаквах нз .. очаквах нещо да ми се скара или нещо подобно . абе нещо НО не и .. вий все нея харесвате о_0 Стана ми малко неловко ама кво да прайм. После Стела пусна няколко лафчета, които Ива незагря .. ама не й трябваше .. Стела ми пробваше кръвоностните съдове до какво прединфактно състояние могат да издържат. Ама издържаха ли .. издържаха. Яде ли Стела шамари .. яде .. Доволен: 1001% 😀

***

Случка без точно място във времето. Може би преди горния параграф, но най-вероятно след него. Ива трябваше да отиде на зъболекар в 4 часът (ако се нелъжа). И тъй като чух как Любо я отряза за кафе си викам .. давай . .шанс .. шанс на милион .. и й казах ай на кафе да не се прибираш до вас че после пак да излизаш. И тръгнахме и говорихме и така. Стигнахме до общината където изведнъж видяхме София, ах София ти лоша София .. защо се набута там където не трябваше. Имаше ли нужда да питаш: “Да не Ви преча нещо . .да искате да сте сами”. Земята върти ли се около слънцето ? Аз кух ли съм по принцип или кво  ? Все въпроси с един отговор … отговор, който крещяха очите ми, но никой ни видя ни чу ги! И тръгна наща Софийка с нас .. телефон да си избира .. (tmi). Не стига че провали момента ми навсичкото отгоре ни вкара в сладкарница за непушаци и то .. мн скъпа .. ядох нещо гадно .. тя също, но го хареса о_0 .. Ива пи .. нещо .. май нескафе беше . .Пи нещо .. това е важно .. за пиене да има! Към 15 и 10 .. кажи речи бяхме си изяли .. или изпили нещата .. и не се пуши и кво да прайм. Айде .. на съседното кафе където се пуши и където ги водех докато на някого не му се доядоха пасти. Бам по едно кафе цигарка кафе цигарка .. кеф и радост. София вкара нелегални соленки (chuckle). Изниза се времето и тръгнахме. Изпратихме Ива до зъболекъря и отидохме със Софка в 2-3 магазина за телефони. В единия бяха застанали 3-4 канари .. мутроподобни и я беше страх да влезе, но влезе хахах. Тъкмо тръгнахме да се връщаме и Ива звънна. А Софка се затича към тях за пиш. И така изпратих я до тях. Епа говорихме .. кво да прайм 🙂

***

Не знам кога точно, но реших да поканя близначките на кафе в нас. Стаята беше с нова подредба пък и беше останал малко ликьор или нещо такова за някакъв вид кафе с алкохол. Хей .. трябва и на чай да ги поканя в стил Англия .. Луи 14-ти (дано да има такъв) 😀 Тва е друга тема за бъдещето 🙂 Дойдоха и почнахем да говорим пак .. харесаха стаята .. пихме по една бира .. пуснах уредбата и се затанцувахме. Сетих се .. сетих се отново за Извора .. за танците … гледах Ива как танцува .. и танцувах с нея или поне се опитвах ддзн .. май се получаваше. Чалгата на макс . .градуса на минимум .. танците на дансинга 🙂 И каза Зубри: “Хубаво ми е така”. Хареса му да тацнува с Ива. Хареса му да има компания, с която да танцува .. и танцува .. нооо и това имаше своя край. Вярно не след една песен, а след няколко но края си е край. Пихме кафе. Обаче ликьора се оказа няколко глътки и то за една чаша. Нищо аз и Ива си направихме кафе с уиски. Ива дозираше. Получи се .. не кафе с уиски, а уиски с кафе. Тя не си изпи нейното нито аз мойто. После ги изпих .. но не и тогава. По-добре иначе щеше да има ситуация 😀 Изпратих ги до тях. Гуш и толкоз.

***

Опиянен от радост! Опиянен от …. всичко – думи нямам. Млад Зубримир реши да измисли следващата покана за дома си. Мисли три дена и три нощи и измисли. Ще ги покани за обяд. Речено сторено. Покани ги, но мина известно време преди да дойде време. Беше сряда. Имахме физика и си говорех с Вера как съм поканил близначките. Представи си .. решиха .. тя и деница също да дойдат хах . .аз нямах нищо против .. колкото повече толкова повече веселие 🙂 Близначките щеше да дойдат към 17 часът, а Вера и Деница и Вера тръгнаха с мен към нас. Тръгнаха по пътя .. изпратих близначките до входа им и остайх без да им казвам Вера и Деница и те продължиха да вървят. После ги догоних и им казах че трябва да купя нещо. И ги поведох до цветарската “бутка” до родилното. Взех една роза .. разменихме няколко приказки с разговорливата продавачка. Деница не знаеше и питаше за кого е . .за кого е, но Вера бързо се досети .. после и Деница разбра. И двете бяха много гладни, нооо всички чакаха близначките. Когато те дойдоха тъкмо привършвах със скарата. Ива дойде да ми прави компания и отново приказвахме докато пушеше. Искаше да ми помогне и аз се съгласих без да ме увещава, хих. Дойде и в кухнята за да направим порциите. Направихме ги и ги качихме. Гладниците ги излапаха бързо бързо като че  ли не бяха виждали храна. Като че ли не беше храна, а жълтици в очите на някой алчен  човек. Хапнахме и поприказвахме. Реших, че е време за дискотека. Те нещо неискаха, но бях настоятелен и склониха. Аз отново си затанцувах с Ива без да обръщам много много внимание какво правят другите. Обърнах им гръб даже!, но какво от това :). Песен след песен, чалга след чалга пак дойде краят. Аз пих .. пих много .. много се отпуснах .. пих! Весело ми беше. Исках последната песен да беше онази песен. Коя ли ? “Сашо Роман – Мой Ангеле”. Сещате ли се коя е тази песен . .сещате ли се каква ми беше идеята .. помните ли розата от по-рано. Не ? Да ? Няма значение ето какво имах желание да стане. Да си танцуваме на песента и в края да й подаря розата! Същата песен .. и нова роза. Не е ли … яко ? Да ама не .. много лош момент накрая да я пусна тая песен и не се получи, но пуснах “влез” ..песента в която се пее ‘зек зек дадумле’ хах 😀 Всички станаха, но тази песен не се танцува по двойки нито блус нито нищо такова . тя си е соло танц. Нищо – пак й подарих розата вкрая на песента и тя се зарадва. Пак грейнаха очите й както преди. Пак същата усмивка. Нямаше как .. весело на градус .. доволен веселяк . .реших да ги изпратя. Изпратих ги, нооо не си мислете, че  ни беше скучно :). Бях весел все пак. Целия квартал чу пискливия ми глас и разни други мурафети 🙂 Гуш и край!

***

Исках пак, исках още . .исках отново и отново .. вечно! Нова идея: кино следобед. Да дойдат и да гледаме филм с пуканки. Казах няколко пъти на Стела, но все нямали време все ще видим. Изнервих се. Трезвото ми мислене изчезна ядосах се и както обикновено .. дотолкова им се изнервих че спрях да им говоря. Е не точно но определено се държах страшно студено. Студено като оная кама онази вечер! Хладнокръвна и безжизнена. Все ме питат какво ти има .. защо се държиш така, а аз все нищо ми няма .. всичко е ОК. Но това нетрая дълго. В един момент ми мина. Ива беше Ива .. да й се сърди човек .. колко да й се сърди. Между временно я следях с поглед междучасията. Гледах я какво прави, с кого говори  и по какъв начин комуникира. Нещо ми направи впечатление. Мартин! Твърде много време му отделяше на фона на всички други. Твърде много докосвания, прегръдки и така нататък. Ахааа нещо намирисва! Говорих с Любо и картинката ми се изясни. Оказа се, че Мартин миналата година си е падал по Ива и всички са знаели . .без мен естествено .. мен ако нещо не ме интересува обикновено пропускам слуховете и т.н. Всички са знаели без нея самата .. ахаааа ясноо .. успокоих се малко, НО и честно казано загубих надежда. Квото и да си говорим Мартин е по по по почти във всичко. Факта че той не бе успял да привлече вниманието й за мен си беше като знак. Ако шанса на Мартин е много по-голям и все пак е претърпял неуспех, то твоя никакъв  шанс … няма шанс ? Логика – желязна. Следващите дни се бях позамислил. И честно казано направо се отказах. Даже си го казах на Любо – няма смисъл да се ядосвам, а пък и той не ми попречи да се откажа.

***

Честно казано колкото и да ме мъчите не мога да се сетя как точно се сетих за тази идея. Спомням си че един ден гледах доставки на цветя в Русе и попаднах на сайта на “Букети Русе”, а следващия ден вече бях измислил основната част. След ден и останалата, а следващите 2-3 дена се бях концентрирал върху детайлите.

Наближаваше Свети Валентин. Прибирах се от училище и идеята ми дойде. Беше минала грипната ваканция. Втората ми роза вече беше увяхнала, а най-вероятно и хвърлена. И имах право на избор – да й подаря още една роза или да й поръчам букет и той да е анонимен. Тоест нека да му се радва, но .. да не знае от кого е :). Реших да е второто! Разгледах сайтовете и си харесах букет. Обаче кой да й го даде така че да остана в анонимност и О чудо! Вера ми поиска пари назаем … дадох й й казах че ще искам услуга .. и ще й пиша по-късно – ОК. Същия ден й писах и абстрактно й казах ако ти дам нещо, което да дадеш на трети човек който съм избрал, но без да му казваш че съм .. та тоя третия да го даде на четвърти .. ще го направиш ли ? АХА .. ако не сте разбрали – НОРМАЛНО и Вера не го разбра. Тук искам да отбележа, че Вера щеше да се съгласи и без това с парите, но така поне имах повод да я моля за такова нещо 🙂  както и да е не е важно! Обясних и по-конкретно. Ако поръчам букет й и го дам да го даде на някой – Миро, Ралка или някой друг и да им заръча да дойдат в нас час и да го дадат ама без да знаят че съм аз… и същевременно ако те се изпуснат всичко да опира до Вера. Вера е като “firewall”. Тя каза добре. Непита за кого е и и се излигавих .. “добре, че непита най-важния въпрос (whew) – За кого е” . .Досетливо е момичето и каза – “знам за кого е” :))). Всичко добре всичко нормално 🙂

***

Беше ден за кафе! Грееше слънце .. птичките пееха. Не ме свърташе и поканих Дон Сим на кафе. Тя се съгласи и се уговорихме .. отидохме на Златните рибки .. както обикновено: “кафе с бисквитка”. Ако няма бисквитка нестава, хих 🙂 И почнахме да разговаряме наляво надясно .. какво ново. Аз се похвалих за книгата, която си бях купил в час по Руски: “How to make Someone Fall In Love for 90 Minutes or less”. На тръгване започнах да й разправям какво подготвям на Ива. Това беше ранна “версия” . .за анонимния букет. За това че не искам да се разбира от кого. Дори да се зарадва малко, че някой я оценява – това ми стига . .само да го видя .. да й видя усмивката .. грейналите очички и т.н. 🙂 Разделихме се и аз тръгнах към нас. По пътя мислех, защо пък  трябва да съм анонимен . .защо пък да не съм по директен . .защо пък да й организирам най-невероятната изненада/ситуация, която надявам се е имала и ще има завбъдеще по по по най от тази. И се замислих. За 20 минути колко да измисля 🙂 Но го измислих. Щеше да има и кутийка и бонбон в кутийката. Да не забравим и картичка, която да води до кутийката с бонбона. А какъв бонбон. Най-уникалния, най-хубавия .. този който заслужава. Оригинални бонбони Моцарт купени от Унгария .. като всичко друго и българските Моцарт се различаваха от оригиналите си. Обаче тя щеше да се сети. Доколкото съм запознат само аз впоследно време съм й пращал цветя. Решението дойде наготово от съдбата! Имаха рожден .. двете сладурани имаха рожден ден на Свети Валентин – so cute ??? Идеята е проста: още първия час Ива щеше да получи третата си роза от мен. След което ще имам база да отричам и да изляза от подозрение. Подозрения .. база за отричане, но защо ? Нали исках да се разкрия. Хах .. ето я истината. Торбичката с бонбона щеше да бъде поверена на Вероника, която да я пази .. наистина .. въпреки че се очакваше да я пребиват много! И Ива щеше да я получи от нея наследващия ден. Защо ли ? Кому бе необходимо такава разтегливост във времето ? Идеята го изискваше. Всичко бях измислил. Цял ден предположения, нервност, любопитство от кого е букета, а торбичката. Какво има в торбичката ? Кой е човека ? Споделих идеята си с Митьо, с Вера .. харесаха я …. надъхах се.

***

Ден Петък. Ден за поръчки покупки. Последни подготовления. Него ден се успах и пропуснах първия час, но се обадих в цветарския магазин дали ще могат да доставят букета в 9:30 на 14-ти. Казаха-ок и се уговорихме по-късно да мина през павилион 13 пред Операта. Павилионите пред операта бяха цветарски.Където и да погледнеш все цветя! Отидох на училище за 4-тия час (след голямото междучасие) и пак .. ЗАКЪСНЯХ! нормално .. 5 минути 😀 Нямах търпение да свърши деня и да отида на покупки. Помня .. и как няма да помня .. стана чудо 🙂 Влязохме в стаята по БЕЛ и имаше много дечурлига, които имаха час по изобразително – отидох отзад на прозореца докато изчакам лапито от моя чин и уж почнах да чета .. тогава тя .. Ива .. дойде .. и ме попита “Не ти ли се пуши?”. А аз “Не, защо ?”. Тя “Да излезем навън”. Само докато го каже .. вече бях съгласен и се запътих .. оставих раницата на първия свободен чин .. извадих си портмонето тъй като трябваше да си купя цигари и тръгнах без да му мисля колко много щеше да закъснеем! Излязохме .. купих си цигари и отидохме наслънце за да изпуша една.  Говорихме .. беше приятно .. лазурното небе галеше лицето й, косата й .. леки отблясъци в очите й. Слънцето беше моя приятел! Нещо подобно се повтори и следващите междучасия. Вече бях убеден .. трябва да го направя . .целия план цялата схема .. трябваше да се изпипа .. изпълнението трябва да е перфектно! .. без място за грешки и импровизации!

Даскало свърши. 9-тия час свърши! Тръгнах към центъра. Първо поръчах букета като бях предупреден, че не е сезона на лилиумите и може да не го донесат, но с уговорката че ако сложат достатъчно голяма и хубава роза и букета изглежда добре .. също съм съгласен. Всичко точно. Обадих се на Вера да й кажа й да я питам за кутийка и картичката. Препоръча ми бижутерски магазини за кутийката и книжарници за картичките. Тъкмо свих по центъра покрай магазина на Глобул срещу Съдебната палата и се натъкнах на двете сладурани завръщащи се от зъболекар. Стела беше наясно какво точно правя и ми задаваше неудобния въпрос какво правя. Аз измърморих нещо. Тя пита “Изпраща Софка, а ?” и аз подлъган доверчиво “дааа” .. “дааа ама софка си тръгна по-рано” … Сръчках Стела за “поущрение” в тази посока. Както и да е поутекоха се нещата и си заговорихме за нормални теми. реших да ги изпратя и после да се върна да си свърша работата. Речено сторено. Изпратих ги до тях .. без гуш дори .. бахти къде ми беше ползвата ама кво да правим. Мухахах Стела пусна един лаф, който Ива трудно би разбрала. “Че нямала да направи това нещо дори за любимия си …. (пауза) дори и за Ива няма да го направя” – става  въпрос за изпращането и връщането ми към центъра с пълна раница за да доизпълня покупките. Върнах се и магазин след магазин за сувенири и бижута – отчаях се! Обиколих 100 пъти центъра и почна да става тъмно иии видях я! Не беше кутийка, а торбичка, която с връвчица се стягаше. Приличаше на някакси кожена. Взех жълта. Защо жълта ли ? Не защото й е любим цвят, не защото ми е любим цвят, не защото беше модно. Жълтото се набива на очи. Като видиш нещо жълто погледа ти се спира на него. Жълтото е ярко … слънчево … дразнещо .. 🙂 Взех и тръгнах за картичка. Обадих се на София, за да я питам къде има картички . .ама точно място, че стана вече 18 часът – тъмно и магазините щяха да почват затварянето си за деня! Насочи ме към точното място – Пингвините в Ройала. Каза ми че са долу. Тук ще спомена, че отпреди исках да ги посетя .. и да видя как е атмосферата. Бива. Лепнах се на големите картички. За радост нямаше нищо, което да ме интересува, но ме насочиха към едни малки картички, които ми харесаха. Не се бях замислял за малка картичка. Малките картички по-добре се вписват в букета. Взирах се и се  чудех коя точно. Имаше 2 със сърчица и 2 със цветя  – взех тази с най-много сърчица 🙂

Доволен от покупките. Огладнял. Похарчил последните си пари. Тръгнах към нас. Имах за една баничка еййй да ям иначе щеше да съм умрел по пътя. Хапнах .. изпуших една по пътя. Прибрах се и краката ми си починаха 🙂

***

Събота и Неделя. Два дълги дни. Това бяха 12 и 13 Февруари 2011. Два дни, през които ставах с мисълта за изненадата .. за Ива и постоянно си повтарях цялата “схема”. Стъпка по стъпка. Кое след кое. По какъв начин ? Реакциите на хората. Чувствата, които биха последвали от всяко едно нещо. Неделя реших да измисля текста на картичката. Признавам си! По-голямата част от текста го намерих в интернет, но 4 часа се занимавах за попадна на подходящия. Както следва:

Бъди все така красива, весела, игрива!
Бъди винаги засмяна и в искри обляна!
Бъди нежна и добра и се отдай на любовта [с мен] !
Това в квадратните скоби е леката моя добавчица. В интерент има толкова много тъпи, блуткави и изтъркани пожелания! Дори намислих, кой ще ми е “писар” – Миро горкия, но неговото вербуване в схемата отложих за Деня. Деня с главно Д и още по-главно Я. Него ден ми хрумна и идеята за “Вълшебния бонбон”, която гласи следното. Освен бонбон, в торбичката, ще сложа и една бележчица с мой почерк (грознопис) със следния текст, чието измисляне ми отне скромните 5 минутки и беше перфектен – без редакции! Ето го й него:
Това е “вълшебен бонбон”, а вълшебството се крие сред съставките – шоколад, марципан и  капка любов.
Изяж го бавно и дано ти достави удоволствие, защото това е вкусът на любовта 🙂
Nice, aa ? От кой ли филм беше това (найса, не текста). Нея вечер много цигари .. много чалга .. много страх .. много притиснения да не се обърка нещо. Много и учих .. четох на Йордан Йовков максимално повече произведения така че по-бързо да минава времето.

***

Големият Ден. Тази сутрин бе 14 Февруари 2011. За повечето хора денят започна като всеки друг. За повечето влюбени денят започна с любопитство какво готви любия им. За мен деня започна странно. Странно бе чувството. Смесица между притиснение, страх и любов [3 в 1]. Денят беше започнал и за цветарския магазин с моя букет! Рано рано някой го беше направил и рано рано някой го беше взел за доставка. Беше започнал и денят за майката с бебето си – извела го на разходка. Беше започнал денят дори и за пияниците от кръчмите, които усетили слънчевите лъчи се размърдват. Беше започнал денят и за бездомните кучета чакащи покрай кофити за буклук. ДА ТОВА БЕ ДЕНЯТ!

Хо хо хооо .. закъснях. Към 8:10 бях в училище с две премръзнали ръце за да мъкна розата. Преди да вляза в стаята видях Венци, който влезе пред мен .. обаче аз бързайки да подаря розата забравих да затворя вратата и Венци се обади .. “ей, вратата” .. върнах се за вратата. Тук стана една ситуацийка такава ама забаввно се измъкнах. Малко глуповати неща може да съм казал, ноо тя се смееше, а другите си мълчаха .. Стела играеше добре ролята си на пренебрегнатата сестра. И така .. всичко започна.

Часът свърши. Първо междучасие. Време е за работа! Отивахме към ИТ кабинетите за да уговорим хлапето и госпожите. О какъв късмет. Оказа се че Дон Сим има час с хлапето което ни трябваше. 8″В” клас Момчил (втора група).. Като разбрах това отидох да говоря с Дон Сим. Тя каза – ок. Написах и една бележка с инструкции. Кой кабинет. Първо хлапето да пита за Стела, а момичето до Стела е Ива. Защо първо Стела ? И тук има умисъл 🙂 Както предполагам вече сте забелязали – всеки детайл бе внимателно проучен и обмислен! Стела … защото Стела си има приятел .. защото хлапето влиза с букет .. защото първначалната реакция на въпроса 2+2 е 4 . .също така й на ситуацията в която някой влиза с букет и пита за друг някой с приятел/приятелка. Автоматично всички свързват нещата и си викат яснооо.. Яснооо ама дрънци! Хлапето трябва да отиде при Ива й да й даде букета, а също така и да си прочете картичката, след което да даде торбичката на Вероника (избрана случайно) със заръката да я даде на следващия ден! И така .. написах обясних и времето свърши .. тъкмо отидох до стаята на Миро и видях че Начев се задава. Отбой! Върнах се в стаята.

В стаята тъкмо беше влязал господина и всички се кротваха. Любо ме посрещна с: “Всички вече знаят, че харесваш Ива”. Това имаше нож с две остриета вкрайна сметка 🙂 Часът започна. Към 9:20 телефонът ми звънна и аз с чантичката си излязох да взема букета. Еййй шъъ .. ако някой пита – говорел съм по телефона нали знайте .. да не се издадете 😀 😀 :D. Оставих букета и торбичката в хранилището по ИТ при Бобева.

Междучасие второ и последно! Сега или никога или всичко е готово или всичко се проваля. Намерих Миро и го уговорих за “писар”. В хранилището – написа картичката и с много благодарности го отпратих поживо поздраво. Дообясних на Дон Сим – отново. Поставих картичката в букета и се върнах в час. Започна жестокото чакане!!! Чакането ме убиваше. Минута след минута .. миг след миг .. бях натръни! Лапито .. ще се издъни ли .. няма ли .. ще дойде ли .. какво става .. защо го няма още (tmi). И ето знак .. усетих че идва. Беше видно по хората решили в един момент да отидат до тоалетната, а след  това бързо върнали се в стаята .. усмахнати гледащи мен (митьо). Любо също се усети…. Аз вече бях полуумрял какво става .. ще си изиграя ли ролята .. лапито ще се справи ли .. гледах как вратата се отваря и хиляди мисли преминаваха през съзнанието ми … И Момчил се появи!

Не го познавах, но нямаше кой друг да носи букета ми – хахаха. Пита за Стела. Обърнах се, но стела беше на задния чин до мартина (tmi) .. Мартина .. ужаст втори туш .. момичето до стела .. мартина .. удар .. туш .. права линия .. Но господина гаврейки хлапето, коя е тая стела и кво става .. Стела се обади и каза че е тя .. аа а Стилиана .. хах .. 🙂 .. И тя се примести на мястото си. Явно се усети! (whew) Хлапето подаде букета на Ива .. и всички туш ..хлапето се насочи към Вероника .. даде й торбичката и се изниза. Но Ива не видя торбичката! И прочете картичката .. и почна да търси торбичката 😕 .. Любо се обади че е между краката на Вера. Малко по късно се разбра каква е работата и Ива се лепна за Вера, която пазеше с последни сили торбичката. Пацо я взе и я спаси. Той вече беше също в схемата. В цялата тази суматоха откъм редицата към прозореца Пресо и други мятат ръце в недоуумление аз ли съм или не. Хах .. метнах ги с моята могъща актьорска игра! Дори в пушалнята не им казах. Дори незнаех че Пацо знае. Когато тръгнахме към даскало аз дръпнах напред и Пацо след мен казвайки тихо .. “знам че си ти .. много добре си го измислил” … “мерси”. А как се намеси Пацо ? Не знам точно . .Вера е по-наясно , но тъй като един два дена се лигавиха с Ива тя имаше подозрения, че е той, а пък той .. на него му дай актьорско майсторство .. изигра си ролята! Въпреки че .. изнервуииии мен .. защото гледах как се закачаше с него .. как беше близо до нея .. как усещаше допира й от време на време .. как се смееше . .тя на него той на нея БУФ БУФ БУФ :@ :@ :@. Но няма как .. Идеята беше моя .. трябваше да се примиря със ситуацията… намеся ли се .. можеше да се усети хх 🙁 грррр

И така час след час .. нов и нов човек дочуваше от съседен, че аз съм “тайния” в цялата история докато накрая неостанаха една шепа хора невежи и  невинни 🙂 Една шепа хора, сред които беше и Ива. И така до края на деня .. на учебния ден. Има още. Не може това да е края .. такава история трябва да има за край .. най-верояно грандиозен провал 😀

***

След училище си тръгнах с Ива и Стела. Тръгнахме към Ройала, защото Стела трябваше да разгледа да не би случайно да си хареса подарък за Любо (нейния Любо). Не си хареса нищо конкретно и тръгнахме . .кой към тях кой да изпраща други хах 😀 Изпратих ги до утях и пак гуш и толкоз. ОПАА опа опа хайде опа опа .. забравих нещо много важно! (най-вероятно го преекспонирам в контекста на нещата ама отнемете ми и тая радост и ТУШ) Докато бяхме в Ройала и чакайки Стела да разгледа един магазин .. Ние чакахме пред магазина и си говорихме. Забеляза, че е прекършила розата и тя е клюмнала. Гледах я й й се радвах как миришеше розата и всеки път все по дълбоко и всеки път все повече се опитваше да помирише от нея и все беше тъжна .. розата се беше прекършила. Казах й нещо от рода на “Кво толкоз, нали в другия букет имаш пак роза .. радвай се на нея”, а тя “Ама тая е от тебе” (или нещо подобно) ….. стана ми драго и същевременно кофти , НО почти веднага измислих какво ще правя наследващия ден така че да я зарадвам и да не съжалява за случайно прекършената роза.

Прибрах се и принтирах една снимка на Стела, която щеше да е част от подаръка й за нейния Любо. Занесох снимката до тях. Те щяха да ходят към баба им да я видят пък и тя тях за рд-то им 🙂 Докато чакахме Ива и баща им да слязат . Стела имаше достатъчно време да сподели вътрешна информация дали все още не е наясно от кого е … кво са казали техните … прави ли тъжни физиономии за розата. Тогава дефакто разбрах, че и двете си падат по рози и… ясно Ви става. Оставам настрана факта че по няква случайност съм нацелил цвете, но най-вероятно й е кофти и аз й викам спокойно . .сега ще й взема още една роза за утре .. измислил съм го споко .. и тъкмо слязоха. Беше се накъдрила (Ива). Но бързаха и докато се осъзная едва казал здрасти и вече и двете бяха се затичали към колата и така никакво остана. Нищо .. комплимента за къдравото по СМС го пратих … 😀  Кат съм толкоз просТ . . тъй ..

Отидох за нова роза и разказах какво е станало на цветарката ййй на нея й стана малко кофти и ми пусна розата на цена от вчера и подарък панделка .. их их .. не е ли късмет това и доброта и т.н. не че имаше значение цената .. камоли панделката хих 🙂

***

Прибрах се и почнах да мисля за следващия ден. Почнах да пиша и това .. почнах да го пиша .. И започнах да го пиша някак увлекателно .. показах го на София, Вилито и Митьо … и Виктория .. и всички се улисаха в приказките ми . .в историята ми . в начина . в детайлите .. Всеки чакаше новата порция редове изписани все така увлекателно и все пак разказващи 99% истина. Зарадвах се .. и продължих да пиша. Пиша вече над 6 часа. Пиша го и нечувствам умора. Ето 3:11,а ми е свежо .. 3:11 а трябва да се изкъпя .. да си изгладя ризката … да се стегна максимално .. да се успокоя – най-важното. Да напиша бележката, която ще добавим сутринта в торбичката.

Едва ми стигнаха около 5900 думи за да разкажа историята. Много неща съм забравил. Някои подробности съм изпуснал .. други съм поукиприл за да се получи по-интересно, но един въпрос логичен изниква. Има ли смисъл да го пиша ? Какво от това ако всички са харесали идеята .. изненадата ? .. Включили се .. и си мълчали . малко аплаузи по Зубримиров адрес че се е сетил . .че го е измислил.. че и в такива подробности .. . има ли смисъл всичко това ?  Има ли смисъл ? Няма смисъл никой да го хареса или разбере, ако точно един човек не го хареса и го отхвърли и то не кой да е човек а един точно определен до последния атом на ДНК-ато си , а именно Ива. Ако Ива не го хареса .. не го оцени .. тогава кво ми пука че всички други се кефят … това е като халостните патрони. Патрони ама само гърмят .. също и това .. Всички са “гърмежа на патрона” . .самото име “патрон”, но ако никой нерани .. как може въобще “патрон” да се нарече.

Това е това е всичко известно и неизвестно за сега .. Всичко или нещо .. руска рулетка .. И питам аз сега .. Иването .. какъв точно ще бъде краят .. Какви ще са последните думи написани в тази история.. за някого забавна, за другиго тъпа, за трети така романтична, а за човека който е недоуценен … всичко за което би заменил всичко което има.

Е ? Какво ще бъде ?

Водка с утеха от приятел или страст на кристали ?

***

Това бе денят на финалната сцена. Всички затаили дъх .. чакат!

Почти не съм спал и не съм ял. Дремнах около 30 минути, след което трябваше да се къпя, да си огладя ризата и да се наглася. Много ясно, че закъснях и то цели 20 минути. Оставих розата, до края на часът, в хранилището по ИТ.

Първият час свърши. Аз се изнизах първи, а Вера е дала торбичката на Ива. По това време аз бях навън и чаках Любо да си изпуши цигарата. И така .. изчаках всички да слязат във фитнесът. Взех розата .. броих до три (chuckle) и слязох.

Честно казано -> точно този момент не знам как точно да го опиша, но резултата е следния. Да не съм очаквал нищо повече от приятелство. Странното е че като я питах “Значи ме режиш ?”, а тя “не, ама неочаквай нищо повече”. ТУШ! Тва има две тълкования. Първото е че идиотите преди като им кажеш че ги режиш -> спират да ти говорят и ти се сърдят ? Второ тълкование – само приятели, ама може да си продължиш с цветята и жестовете о_0. Да да …. Не й се ядосах, а просто й дадох да прочете това (без този ден).

Яд ме е за друго! Че се постарах да й дам няколко варианта, по които да ме отреже и то “невинно” -> бонбонът, пък “водката с утеха” също .. след като го прочете, а тя не . и не .. по нейния си начин. Толкова ли не можа да се включи в ситуацията .. [не го обясних добре, но се надявам да схванахте основната идея].

Учебният ден се изниза. След даскало заведох София и Вероника за по едно кафе с бисквитка. За моя сметка .. като целта беше .. лека благодарност основно към Вера, че се намеси в схемата.

Кафето също мина. Без да искам изпратих Вероника до утях си :D. По пътя и разказах за какво се разказва в книжката “How to … fall in love…”. Във входа й и разказах кво ми беше казала Ива и че не се ядосвам или нещо. Поговорихме си и за други неща свързани с темата. Аз се стоплих, че ми замръзна главата от студ. След 10-15-20 минути й казах чао и се прибрах.

***

КРАЙ!, но без край … 🙂


Vivacom – Най-некачественият интернет и телефонна услуга срещани до сега

Няма смисъл да Ви казвам, че това ще е едно дълго оплакване. Когато реших да използвам услугите им, имах едно единствено желание – да използвам услугите на един оператор за възможно най-много неща тоест кабелен и мобилен интернет, домашен телефон и GSM . .а защо не и телевизия. За съжаление идеята ми напълно пропадна пък и на тях толкова им пука и за клиентите си!

Най-голямата ми грешка до сега при избор на услуга беше изборът ми на ADSL на 2010-04-21. Още от самото начало ADSL-а им беше калпав .. некачествен, несигурен .. и никога не съм достигал максималната скорост. Под несигурен имам впредвид рестарти на модема когато му хрумне .. в началото по един път на ден .. , а последните месеци по 10-20-30-40 пъти на ден. И почнаха да се редят месеците …

В началото още нямах тренинг и след няколко дена постоянни забивания им написах едно оплакване през онлайн формата за контакти/оплаквания и т.н. (през уикенда). Понеделник ми се обадиха и казаха, че ще пратят човек – не пратиха ми се обадиха, че проблемът бил при тях и сега трябвало да е ок, ако следващите 2-3 дена има проблеми пак да се свържем с тях. Минаха 2-3 дена горе-долу добре. Но след това пак почнаха … и почнаха … Една хубава вечер домашния телефон спря да работи, а интернета падна на 4 мегабита и модема им почна да се рестартира по 10-тина пъти на ден минимум. Пратих им ново оплакване. След около седмица ми звънят, но аз съм на училище и им затварям. пак ми звънят и пак бях в час и им затварям. Нека да видим звъннаха ми два пъти, а на следващия ден получавам e-mail, че не могат да се свържат с мен. Да им пиша пак !?!?! ВИЕ НОРМАЛНИ ЛИ СТЕ., Да предположим, че не ходя на училище, а работя. Политиката на Виваком явно е че за да получиш помощ от тях трябва да си БЕЗРАБОТЕН и само да седиш и да чакаш да получиш внимание от тях и ЕВЕНТУАЛНО помощ за услуга която плащаш а не получаваш !?! Ай Би Ес България (официален сервиз на lenovo thinkpad за България ) имат превъзходен Client Support – обаждат ми се по няколко пъти .. 3-4… винаги мога да им отговоря на имейлите .. .а не да пращам нови и нови запитвания тоест имат Тикет система по e-mail. А виваком един от трите телекома които имат впъти повече приходи и клиенти и им се плаща месечно за УСЛУГА нямат нещо толкова елементарно .. Ти представяш ли си … ??!?!

След като не получих никаква помощ .. им пратих и едно последно оплакване, което беше по-подробно:

Здравейте,
както в предишните си оплаквания и това е свързано с напълно неприемливото качеството на интернет услугата, а в последния месец и половина и с пълната липса на домашната телефонна такава.
Първо: след предишното ми оплакване се обадихте само два пъти докато нямах никаква възможност да се свържа с вас. Би било добре ако поставите поле за “удобни часове за обратна връзка” или поне някаква “забележка”, която да приканва да се споменат такива! Това да се обаждате два пъти през работно време е неприемливо. За отправна точка бих споменал факта че Ай Би Ес България (официален сервиз за Lenovo ThinkPad) правят по 3-4 опита за връзка и винаги можеш да reply-неш на техен имейл, а не постоянно да пишеш нови и нови оплаквания докато ти звъннат в подходящо време.
Второ: От месец и половина нямаме нито изходящи нито входящи разговори по телефонната услуга. Телефонът звъни, но когато се отговори връзката се разпада. Изходящи – въобще не набира
Трето: интернет услугата е с напълно неприемливо качество. От два месеца повече от 500кб/с (4 мегабита) скоростт не може да се постигне – договорът е за 10 mbits. А от началото на договора при никакви обстоятелства не съм постигал скорости по-високи от 8.5 mbits.Също така модемът постоянно се рестартирва. В последно време сигурно по 20-30-40 пъти на ден ми се налага да рестартирвам модема от хардуерния бутон. С оглед на застоелия ми живот е добро раздвижване да тичам през 10-15 минути по стълбите, но колкото и да съм търпелив вече почва да ми писва особено след нова година когато в разгара на купона съм преминал към 3г интернет след поредното забиване на рутера и съм навъртял около 1250 мегабайта интернет докато в пакета имам включени 750 мегабайта което означава сметка около 60 лв (+договора). Убеден съм че ще съм принуден да ги платя, но това е капката която преля чашата и ако до края на договорите за адсл услуга и телефонна линия не получа услугите за които “плащам” ще съм принуден да ги прекратя и да премина към Нетуоркс България, и дори да си пусна телевизия от тях тъй като губя страшно много пари от времето което губя да си троша нервите да рестартирвам китайскоя Ви адсл модем.
Пишейки това ми се наложи 2-3 пъти да се разкарвам по стълбите, което ме навява на мисълта че нямате никаква система за мониторинг на аномалии и стабилност на мрежата Ви тъй като 30-40 рестарта на ден са си аномалия …
Поздрави …

Случайно да не сте си помислили, че получих някакъв отговор или опит за свързване от тяхна страна ?? Сигурно като са видяли колко е дълго и въобще не са го чели. Интересното е друго .. да оставим факта, че се съм вътре с 60 лв и т.н. Може би седмица и малко след като им изпратих това и не получих отговор им изпратих още едно писание.  Този път обаче ги питах когат изтичат договорите и има ли някакви уловки при прекратяването им. Познайте .. до 2 дена получих отговор, в който надълго и нашироко ми обесняват кой договор кога изтича и че трябва да им напиша 1 месечно предизвестие и че без телефонна услуга не мога да ползвам ADSL-а им … сега … ПРЕДСТАВЯТЕ ли си .. Нека да обесня .. за тях им е по-лесно да ВИ обеснят как да си прекратите договора и да им се махнете от главата отколкото да Ви оправят проблема и да Ви запазят като клиенти, а впоследствие да използвате и някоя друга тяхна услуга .. .примерно телевизия и т.н. Политиката им явно е ясна .. пускат някакви промоции хората минават при тях . .ако имат някакви технически проблеми .. не ги оправят а просто инструктират хората как да си прекратят договорите и да не ги занимават .. !?! ..

За момента ще им остана клиент  на мобилни услуги и мобилен интернет, но домашния телефон, който е ползван повече от 20-25 години (не съм сигурен .. сигурно е създаден още като са пуснали телефоните в русе и са изградили мрежата на БТК) и АДСЛ към него ще бъдат прекратени ! Домашен телефон и без това от доста време почти не използваме така че ще го преживеем, а интернет – имам кабел от Нетуоркс .. само трябва да си платя таксата :), а скоро (1-2 години може би) ще пуснат и GSM услуги върху мрежата на някой от другите три мобилни оператора тъй  като има обединение от най-големите интернет доставчици в северна българия които искат да пуснат и мобилни услуги таа когато това стане Виваком ще загуби и двете gsm карти (за разговори и data card) …

Накратко:

  • Client Support системата на Vivacom е под всякаква критика
  • Нямат адекватна мониторинг система, която да отчита аномалиите – 10-20-30-40 рестарта на ден на модема си е аномалия , не мислите ли ?
  • Плащаш за 10 мегабита интернет, а получаваш в началото 8,5 мегабита. А последните 6 месеца от договора 4 мегабита.
  • Стационарен телефон, който е плащан около 20 години (всеки месец) спира да работи .. плащаш месечна такса за услуга, която не получаваш, а на тях не им пука !?!
  • Понякога дори не отговарят на вашите оплаквания – това си е убидно!
  • Предпочитат да те инструктират как да си прекратиш договора отколкото да отстранят проблемите, които имаш при ползване на услугите им ?!?!??!
  • Политиката им е ясна .. ние предлагаме , а пък ти като не си доволен . .след 12/24 месеца може да се махаш ?!?!??!
  • Заслужава ли си ? .. не мисля

Ами .. това е .. БЪЛГАРСКА РАБОТА … И да не забравя да спомена: Евтиното винаги излиза по-скъпо. Може М-тел да предлага услугите си за 5 лв повече, но поне получаваш отношението което заслужаваш, а не … среден пръст.


Всеки търси своята утопия, а някой постига ли я ?

Повлиян от последните събития и разговори се запитах .. стигнах до някои изводчета и реших да ги споделя / напиша 🙂

Какво е утопия .. Утопия е .. нещо непостижимо. Обикновено се използва за общество с перфектно устройство и управление. Много хора са го търсили през годините човешка цивилизация, но никой не го е постигнал дори когато си е мислел че го е постигнал. Също така може да се използва за неосъществима идея, проект .. теория .. Точно този последен смисъл влагам в думата утопия .. въпреки че и първото тълкуване е ок.

Раждаме се .. отглеждат ни по един начин .. след това попадаме в обществото и обикновено губим представа за доброто поведение от семейството (ако семейството е добро) .. и какво се случва …..

Още от детската градина където всички лапетии се събират , започва разлаганет на добрите порядки, ценности и  поведение, което семейството се е опитало да ти даде. За радост или не , аз не съм ходил на детска градина хах … Обикновено реакцията е колко яко било там .. и колко ПРОСТОТИИ са ставали там … и т.н. а си мислех че детската градина е да те подготви за училище и да придобиеш някакъв социален опит, но в България явно това е началото по пътя на безразличието към другия .. да се кефя аз пък другите кот ще да става с тях .. да се научиш да се биеш .. да псуваш .. по отвратителен (вулгарен) начин да се запознаеш с човешката сексуалност и т.н.

Идва училището .. първи клас .. втори клас и т.н. нагоре .. т.н. Осовно образование напълно заличава усилията на родителите през първите 7 години от живота ти .. там .. ставаш по вулгарен .. по груб .. по егоист .. по тъп ..и си в джунглата .. всеки се опитва да стане ебати пича / тупалката на класът .. някои със сила .. други чрез парите на мама и тати, които се опитват да те купят защото нямат време за теб .. трети с робско зубрене … четврт просто оцеляват .. някъде там ..

Средното образование .. там повечето продължават ескалиращо да развиват предходните пороци, порядки .. грубост …. егоистичност .. Тези които в някой момент по-надолу са се осъзнали или прескочили за радост някой период .. обикновено или тогава подражавайки стават като първите или просто оцеляват ..

Оцеляват .. страдайки или страдайки оцеляват .. хах .. Мечтаят за утопия .. за утопията на перфектния мирен живот изпълнен с мир и любов .. с човешко разбирателство но ден след ден усещат джунглата .. Забравих да спомена че на етапа средно образование се появява алкохолът, цигарите и естествено опорочаването на чисто библейските разбиране за секса … Запознават се с все повече и повече хора за които не е важно нищо друго освен.. колко можеш да изпиеш и да изпростейш; колко и какво си пушил иии най-важното колко тъпи пички си изчукал .. това е като индекс за успех … forex ряпа да яде .. индекса е друг (cool). Особено ти се кефят като почнеш да разказваш някакви истории от личния си живот в които си се подиграл с някой и казваш .. “кат е тъп/тъпа” .. или пък “ко да я/го правя като нз кво иска” и някви такива един вид когато си си играл с чувствата на няколко човека .. и си ги прайл на клоуни .. като кукловод .. 😀

В тая джунгла . .учудващо .. все още има хора които търсят своята утопия. Повечето обаче след известно време биват “учуквани” от живота и се претопяват сред другите .. а тези които са “тъпи и упорити” просто страдат и съществуват там .. гледат отстрани щастието на другите отстрани .. как се забавляват в дискотеката, на купона .. как се натискат с гаджето .. как си правят кефа иии замисляйки се за своя живот търсят грешките в себе си защо и те не могат да постигнат това щастие .. пък било то и привидно “щастие” , но проблемът не е в тях. Просто обществото е изгнило .. обществоо е джунгла … и те са си добре, но всички други не са .. Те са като извадени от книгите, а другите са като от страниците на сапунените филми .. изпълнени с интриги и надцакване.

Търсейки утопията – не я намирам .. и колкото повече съм в тази джунгла толкова повече се горчиво разбирам значението на “утопия” … мирът … добротата . приятелите за винаги .. сродната душа с която може да споделяш всичко без да те е страх че всичко ще се прецака защото няма да му хареса това което му казваш .. всичко всичко .. е заместено от интереси, злоба и егоизъм .. каква е тази сродна душа която те разкарва защото примерно си казал това което мислиш .. или си казал че е напълнял/а .. или че нещо не те кефи последните няколко дни щото си е е сменила прическата .. и т.н. Какъв е този приятел който ти е приятел защото има интерес от това .. и те използва.. и те прецаква щом го отрежиш. Каква е тази доброта, която е направена с умисъл .. “Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица – някаква награда – пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия. Л. Толстой”  – казал си го е човека. Какъв е този мир щом всеки здраво мислещ може да има огнестрелно уръжие ?

Къде е утопията ? .. Само в мечтите и то само на някои … 😐 …


Pages:1234567...41